Предложение от инж.Любомир Железов, рег.№05072
Чл.142 ал. 10 – последно изречение след думата „проект” се добавя „ и изготвя доклад, съдържащ задължително оценка за изпълнение на изискванията на чл.142, ал.5, т.4; т.5; т.7; т.10 и изискванията по чл.169, ал.1, т.1 и т.2, ал.3;
Мотиви за редакцията – Физическото лице осъществяващо технически контрол по част „Конструктивна” от инвестиционния проект не може да носи отговорност за спазване на изискванията на ПУП /т.1 от чл.142/, Правила и норматини за устройство на територията /т.2 от чл.142/, /изцяло в отговорностите на част „Архитектура”/; безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност /т.6 от чл.142/, /изцяло в отговорностите на част „Технология”, „Технология/МК”; т.8 от чл.142, които изискват познания и дипломи за висше образования в областа на Екологията , Архитектурата и т.н.
Отговорностите на технически контрол по част „Конструктивна” се простират само върху проекта в част „Конструктивна” и оценката за съответствие по прилагането на цялата нормативна база в областа на проектирането по тази част от проекта.
Чл. 170 ал.3 – При явяване и несъгласие със съставеният акт, заинтересованата страна вписва несъгласието си в заповедната книга и уведомява с писмено становище органа издал разрешението за строеж в тридневен срок от поканата по ал.2.
Настояща ал.3 става ал.4
Мотиви за редакцията – Този член от ЗУТ не е предложен за редакция, но настоявам да бъде обсъден и разгледан, защото осигурява равнопоставеност и разглежда окончателно всички хипотези и защитава страните/участниците в процеса на строителство при съставяне на актовете по време на строителство.
Страна или страни в процеса на строитество злоупотребяват с приложението на ал. 2 от чл.170. Той гласи:
Чл.170 (2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При отказ или при неявяване да се състави съвместен акт заинтересуваната страна отправя писмена покана до другата или другите страни за съставяне на акта. Ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, страната се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице.
Случай от практиката – Областен град, категория на строежа III, обявен в несъстоятелност Строител–предприемач, нов участник Строител, нов Строителен надзор – явила се на две покани и несъгласна страна в случая проектанти по части Архитектура, Конструктивна, ОиВ, ЕАСТ, ВиК, не подписват съставени предварително без участието на проектантите актове обр.10 и обр.11 в един и същи ден. Поектантите съставят аргументирано писмено становище за своето несъгласие и неподписване на актовете, което
входират и внасят в общината, като адресата на становището е главния архитект.
Строителният надзор в лицето на управителя внася в общината искане до органа издал разрешението за строеж за прилагане на чл.170, ал.2 и главният архитект въпреки че е уведомен надлежно, замества проектантите по съответните части в актове обр.10 и обр.11. Заинтересованите страни не са уведомени за това действие, т.е. строителството продължава без изпълнение на авторски надзор по части Архитектура, ОиВ, ЕАСТ, ВиК и съответно актове обр.10 и обр.11 се предоставят на заинтересованите страни едва на ДПК /държавна приемателна комисия/.
От този случай могат да бъдат зададени няколко основни въпроса.
- В чий интерес се прилага чл.170 ал.2?
- Защитава ли чл.170 ал.2 обществения интерес, ако няма възможност страна/страни в процеса на строителство, които се явяват и изразят аргументирано несъгласие и неподписват съответните актове в процеса на строителство?
От дадения пример възниква и въпросът – при хипотеза за промяна на участник в процеса на строителство, акт обр.10 и акт обр.11 не се ли явяват основни актове? Неправилното им съставяне оказва решаващо значение за оценката на качеството и количеството на завършените СМР и предаване на обекта на новата страна/и в строителния процес.
Как може да бъде прекратена тази практика, при която явно се заобикаля страна/страни /участници в строителния процес, при положение, че актове обр.10 и обр.11 се считат от административните съдилища за междинни актове и не подлежат на съдебен контрол, тъй като не са окончателни актове? А от формалното им съставяне и подписване страда обществения интерес в лицето на добросъвестна/и страна/и в процеса на строителтво, Възложители, Клиенти.
Случаите при хипотеза за съставяне на актове обр.10 и обр.11 въобще не са изключение. Законодателят трябва да повиши изискванията и тези актове трябва да подлежат на съдебен административен контрол за да бъде защитен обществения интерес и добросъвестните лица в строителния процес.
За сведение – в посочения пример действията се развиват в продължение на три години, като за това беззаконие е уведомена по надлежния ред и РДНСК в града.
Накрая искам да попитам при описаните обстоятелства и след като е надлежно сезирана РДНСК:
- Кой ще наложи административни санкции на строителния надзор в лицето на управителя на надзорната фирма и по каква процедура?
- Кой ще наложи административни санкции на главния архитект на общината и по каква процедура?
Забележка: В червено е отбелязана новата част от редакцията на текста